Еврейската писателка Ивет Анави: Ние не сме спасени, ние оцеляхме!

Валери Петров й се обадил през 1943г., да й каже, че вдигат евреите в Пловдив

Тайни и болезнени истории пази къщата на старите фамилии Адроке и Калев

Паулина Александрова

На ул. Христо Г. Данов живее и диша един от най-красивите и интересни паметници на културата в града ни. Още по-интересна, обаче, е историята на живелите в него. Това е домът на стара еврейска фамилия, успяла да запази традициите си през поколенията. За нея ни разказва 94-годишната писателка Ивет Анави.

Историята започва от дядо й Хаим Адроке, който вероятно е бил търговски пътник, а по-късно – индустриалец. Версията за неговото идване е, че бягал от Карлово, заедно с овдовялата си майка. Предполага се, че през Освободителната война 1878г. евреите били уплашени, тъй като в известна степен са симпатизирали на турците. Наследниците на Хаим Адроке подозират, че той е откупил къщата от някой турчин, а по-късно построил красивото й ъглово разширение.

Третата дъщеря на Хаим Адроке – Фортуние е майката на Ивет Анави. Тя се жени за банкера Елиезер Калев, член на единствената еврейска банка в Пловдив, основана през 1895г. Сватбата им се състои през 1915г., когато в къщата все още живее Хаим Адроке. През 1941г. семейството се премества да живее в къщата по силата на Закона за защита на нацията, според който на евреите е забранено да имат повече от един имот. Преди тях тук е живял нейният вуйчо Алберт Хаим Адроке, който бил принуден да се премести от бащиния дом в другата част на къщата, за да не загуби собствения си апартамент. Баща й Елиезер Калев също идва от голям еврейски род. Някога цялото пространство от ул. Цар Калоян до Аптека Тримонциум било на фамилията Калев.  В този род няколко човека носят името Елиезер Калев. Един от тях е откупвал жени и деца от турците, за да не загинат в Баташкото клане по времето на Априлското въстание, а други е криел в избата си. В Пловдив има и улица, носеща това име.

Фашизмът? Събеседничката ни си спомня с болка за тези времена. Днес много неща са потулени, забравени и незнайни, говори с болка Анави. Ние не сме спасени. Ние оцеляхме! Много се говори, че българите са спасили евреите. Нямам против. Но някой говори ли за 4-те години гонения, за времето, когато нямахме право да излизаме от къщата си, освен от 8 до 10 сутринта? Не можехме дори да учим. По-малкият ми брат не можеше да ходи на училище, а аз ходех нелегално в библиотеката, за да ползвам литература за студентските си изпити. Прибирах се крадешком и със страх, споделя писателката. Няма да забравя март 1943г., когато Валери Петров ми се обади, че вдигат евреите в Пловдив. Аз бързо се върнах в града. Нощта на 3 март се събудих от писъци. Видях през прозореца, че жандармерията изкарва жени и деца по роби, биеха братовчедките ми, защото те бяха бавноразвиващи се и не знаеха целите си имена, а само малките. Тогава вуйчо ми успя да ме издебне и ми каза „Бягай бързо при Обрейкови и им кажи какво се случва!“ Не аз спасих евреите тогава, а едно 6-годишно момиченце, на чиито дрехи бяха завързали бележка. Тя успя да избяга до църквата „Света Марина“ и да я даде на Митрополит Кирил, който се опълчи на властите и ни освободиха на другия ден. И това е само малка част от нещата, които сме преживели. Въпреки всички гонения, въпреки злощастната ни съдба, ние оцеляхме. В днешно време властва забулването на истината. След болезненото за мен погребение на Валери Петров, който също е евреин, аз се прибрах и написах в книгата си: "С Валери Петров епохата на бойците за истинност свърши. Поклон!".

Всички наследници се гордеят с Хаим Адроке. Този бягащ сирак е изградил империя, разказва писателката. Той дава най-доброто образование на децата и внуците си – в семейството има лекари, управленци, учени. Повечето от тях са основните виновници за съхраняването на еврейските традиции днес. Най-голяма заслуга обаче има нашата събеседница Ивет Анави, която въпреки всички трудности се бори и до ден днешен. До 9 септ. 1944г. древният език на евреите, наречен джудезмо се е говорел навсякъде в еврейската махала. Въпреки, че не е имало нито такова училище, нито такова обучение, испанско-еврейския е съхранен жив между компактната еврейска маса в Пловдив. По времето на социализма той почти умира. След промените Ивет Анави, която го е изучила до основи, преподава този език няколко години. Тя се бори да съхрани традициите, обичаите, нравите и историята на евреите. Издала е 6 книги за тях. През 2011г. е удостоена с наградата „Шофар“ за утвърждаване на еврейската култура и ценности. Редом до почетната статуетка тя пази еврейските символи, обредните сервизи, старите книги и значките, без които не са имали право да излизат. До входната й врата по традиция стои леко наклонена мезуза, в която има свитък от библията. Вътре е окачена Хамса или още наречена ръката на Фатима, символизираща петте основни стълба в религията и пазеща от злоба и лоши очи.

Ивет Анави е посветила живота си на еврейските традиции и история. Тя все още продължава да проучва, да търси, да събира, защото без история, няма бъдеще. Сега се е посветила да намери всички родови връзки, всички хора от тези знакови фамилии, както и да издаде нова книга, която ще разкрие още по-интересни и важни неща за еврейските култури.

Някога къщата на дядо й е имала красива градина с цветя и пейки, а фасадата и улицата са изглеждали по съвсем различен начин. Прозорците са били с еркери и в друга форма. Вътре е имало красиви дървени врати с перденца. В началото на 20-ти век тя започва да се изменя и придобива днешния си облик, а преди няколко години къщата е обявена за паметник на културата. Вътре са запазени старите дървени стълбища и оригиналната входна врата. И днес в нея продължава да живее фамилия Калев, която пази своите традиции.